Водолазен Център Посейдон - Свети Иван (остров)

Свети Иван е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 км2. Намира се на 910 м от най-северната точка на полуостров Столец (старият Созопол). Най-високата му точка се издига на 33 м над морското равнище. На Св. Иван е построен сонарен фар, който подава звукови сигнали и - заедно с фара на нос Емине - показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. През VII в. пр. н. е. на острова е построено тракийско светилище. През IV в. пр. н. е. (на южния му бряг е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 м бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис. В края на V - началото на VI в. на Св. Иван е изграден храмът „Св. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителен манастирски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на Х век и се превръща в активен книжовен център. Обновен е значително през 1263 година, когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм - „Св. Иван Предтеча“. Още тогава манастирът е обявен за царски, а в 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. След венчаването през 1308 г. на българския цар Тодор Светослав за Теодора Палеологина на острова, манастирът получава статут на царски. Разрушен е до основи през 1453 г. и е възстановен през 1467-1471 г. от монаха Гервасий. Турците го сравняват със земята през юли 1629 година, след нашествие на казашки пирати - за да не може да им послужи като убежище. Монасите се преместват в манастир на о. Халки. Манастирът на остров Св. Иван от началото до края е ставропигиален на цариградската патриаршия и тук са погребани след изгнание двама бивши нейни патриарси. След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други. В югозападния край на острова през Руско-турската война от 1828-1829 г. е изграден руски лазарет. Островите Св. Иван и Св. Петър са обиталища на над 70 вида птици. Там гнезди най-голямата в България колония на сребристи чайки. През 1993 г. Св. Иван е обявен за защитена територия, с цел опазване на естествените местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България.